Използване за декомпозиция

Декомпозира растителни и животински остатъци и балансира състава на почвата

Компостирането е екзотермичен процес, при който органичните субстрати се подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условия на повишена температура и влажност. В процеса на биодеградацията органичният субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопанство като органичен тор и като средство за подобряване структурата на почвата.

Компостиране и компости – органични торове, които се получават от растителни и животински отпадъци (от селско стопанство, от битови отпадъци, от промишлени отпадъци и др.) чрез предварителна подготовка. Основен принцип за получаване на компости е предварителното разлагане на отпадъците до по-прости органични вещества. То може да се извърши при аеробни или при смесени условия. Понякога за ускоряване на процесите към отпадъците могат да се добавят и минерални торове или торова течност. По-често използвани са компост от слама, компост от растителни отпадъци, от битови отпадъци, от дървени кори. Компост от слама – добавя се 0,2-0,3% азот, аеробни следвани от анаеробни условия за няколко месеца,готов е когато С:N e < 20.

Компост от растителни остатъци – развален фураж, стъбла, шума - беден на хранителни вещества, но подобрява условията за хранене на растенията. Компост от твърди битови отпадъци (градски боклук) – след премахване на пластмаси и метал, използва за рекултивиране на почви, разрушени при добив на полезни изкопаеми и на строителни материали. Компост от кори на дървета – добавя му се азот и фосфор, за да не фиксира почвения азот.

Торф и торфени компости – Образува се в резултат на отмиране и непълно разлагане на блатни растения в условия на преовлажняване и недостиг на въздух, състои се от нехумифицирани растителни остатъци, хумус и минерални вещества. Бива планински, низинен и междинен.

Изчиства гниенето във водата и повишава съдържанието на кислорода

При добавяне във водата на подходяща смес от микробни семейства се постига естествено поддържане на равновесието във водоизточника. Сместа е изцяло органична и безопасна за околната среда и осигурява:

  • Пречистване и повишаване качеството на водите
  • Повишаване на концентрацията на разтворения кислород във водата
  • Предотвратяване на гъбички и плесенни инфекции
  • Увеличаване на устойчивоста на риба, скариди и раци срещу бактерии и болести
  • Съкращаване на времето за развитие на рибата и спестява храната необходима за растежа и повишаване на степента на оцеляване на видовете

    Растежа на видовете се повишава средно до:

  • 70% + при скариди,
  • 90% + при змиорки,
  • 90% + при шаран,
  • 90% + при сом,
  • 90% + при каракуда

    Горните резултати са доказани многократно в рибовъдни стопанства отглеждащи скариди, змиорки, най-популярните сладководни риби като сом, каракуда, шаран и пъстърва.

    • Използване за борба с вредители

    Убива яйцата на вредителите и предотвратява възпроизвеждане

    Микроорганизмите се използват поради качеството си да произвеждат ензим, наречен chitinase. "Хитин" е главният ензим,който е отговорен за хитиновата обвивка(екзоскелета) на много животни (насекоми, скариди, миди и т.н.). Използва се като заместител на пестицидите, защото втвърдява обвивките на ларвите на насекомите и те умират. Стратегически бактериите се възползват от останките им.

    Причината този ензим да не се използва като пречистен продукт, а се предпочитат микроорганизми, които да го произвеждат на място е,че за да е ефективен, изисква като ко-фактор калций, който може да бъде добавен само от органична система (бактерията). Също, за създаване на хитина е необходим NADPH- електронен донор, който е отговорен за анаболните процеси в живите организми. Освен това, ако се секретира от бактерията е защитен от разпад, причинен от пряка слънчева светлина.

    Микроорганизмите, намиращи се в ензима, предизвикват хидролиза на заразените с гъбички клетки на растението и подобряват клетъчните стени. Премахва първичните гъбични инфекции и ускорява процеса на регенерация на заразените тъкани убивайки първичните култури като ги преобразува в храни за растението. Стимулира растежа на Chitinase ензима и повишава антибактериалните възможности на растението да убива вредните процеси на гниене, регулирайки метаболизма на растението подобрявайки възможността на растението за защита.

    Амино захаридите (Chitosan oligosaccharide) имат решаваща роля в организацията на клетъчния метаболизъм, подобряват защитната способност на растението и имат силна анти микробна защита. В същото време подобрява синтезиса на протеини, активирането на растителните клетки, поддържането на растителните гени, стимулиращи растежа.

    Амино захарите имат влияние върху гъбичните заболявания.
       1. В почвата захаридната бактерия се използва за контрол на заболявания;
       2. Повишава генната защита на растенията.